Wondeing if He will Call

Колко още такива истории трябва да чуя?

„Вече не се разбираме, той толкова много се отдалечи от мен.“

„Ако не беше детето, отдавна щяхме да сме се разделили.“

„Много искахме дете, но след като се роди започнахме да не се разбираме и сега сме разделени.“

Защо хората се отдалечват един от друг? Защо въпреки, че изпитваме толкова подобни емоции, не успяваме да се разберем?

Причината е, че се опитваме да се разбираме чрез ума, вместо чрез сърцето. Ако се фокусираме върху сърцето и това, което то ни подсказва, много лесно ще се разбираме с хората около нас. Най-лесно е да се разберем с близките си и хората, които обичаме, когато отворим сърцето си.

Ума използва думи и език, но всеки човек, в момента на научаване на дадена дума, я свързва с нещо, което той е изживял, сравнява я с нещо и по този начин я разбира. И така всеки един от нас придава свое собствено, различно значение на думите.

Затова, когато си говорим чрез разума, ние всъщност говорим на различни езици. Един го е страх от нещо, друг същото нещо го вълнува. Един иска да избяга от нещо, друг иска същото нещо страстно. Един се ядосва, като чуе дадени думи, а друг се опитва да изрази любов чрез тях. Един се обижда, друг ревнува, трети се възхищава. И така до безкрай.

Омръзна ми да чувам истории на хора, които са заедно, обичат се, живота им е чудесен, имат детенце… и след това изведнъж разбират, че вече не се харесват толкова много, не искат да са заедно и не са щастливи.

Quarrel

Трудностите ни карат да се затваряме в себе си, да изграждаме стени и да скриваме сърцето си все по-надълбоко. Но само когато говорим чрез сърцето си, ние говорим на един език. Само тогава можем истински да се разберем.

Ако преодолеем този страх, ако се осмелим да извадим сърцето си на показ, ако говорим чрез него, само тогава можем да имаме истинско щастие. Да, може да бъдем наранени и да ни боли. Но тази болка е нищо в сравнение с това сърцето ни цял живот да е в затвор, да е скрито зад тази дебела стена, която сме изградили, да е на тъмно, в карцера…. Ако мислите, че така не ви боли, лъжете се. Просто сте свикнали с тази болка и не ви прави впечатление. Затова ви изглежда, че е по-добре да се криете.

Стига толкова. Да спрем с това виртуално общуване. То не ни носи нищо истинско.

Вземете най-големия чук, който можете да намерите, и разбийте тази стена. Разбийте я с всички сили. Разбийте я до основи.

Бъдете себе си, бъдете истински. Каквото и да ви струва. Защото само така ще живеете. Иначе само ще се правите, че живеете, а ще бъдете затворник. Ще бъдете винаги зад тази дебела стена, която сами сте изградили.

Kiss in the Snow

Покажете открито от какво ви е страх, покажете открито какво наистина искате. Минете през целия натрупан гняв, болка, обида, страхове. Всичко това изгражда стената ви. А зад нея е любовта. Само ако разбиете стената и разчистите отломките, само тогава ще дадете път на любовта да се прояви.

Знам, че е трудно, но също така знам и че си струва. Струва си и хиляда пъти да минете през това, заради наградата, която ви чака после. Това е щастие отвъд ума, отвъд разбиранията и разумните аргументи. Това е истинското, неподправено щастие. Когато сте напълно себе си, открити, беззащитни и оголени, но истински. Само така можете да изживеете напълно всички прекрасни неща, които срещате по пътя си. Само така можете да имате истински прекрасни връзки с хората, които обичате. Само така можете да живеете истински.

Kissing

Privacy Preference Center